Балчишки дворец

Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на град Балчик, област Добрич.

Представлява комплекс вили и други постройки, разположени на брега на Черно море. След възвръщането на Южна Добруджа през 1940 дворецът попада в границите на България и около него академик Даки Йорданов изгражда Ботаническа градина на площ от 194 дка. Комплексът се превръща в една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта.

Ботаническата градина, 2015 г.
История

В началото на 20-ти век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името „Трите воденици“ и държавна гора Кулак. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от Министерство на земеделието и държавните имоти. Има свидетелства за „безплатно прехвърляне на земи“, други документи датирани към 1935 г.  удостоверяват, че по действащия тогава закон за земеделската реформа в Румънското кралство, същата година кралицата получава документи за собственост на терена и сградите и е допълнено, че „цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени“. Площта, собственост на монархията, постепенно е увеличавана. Към 1937 г. владенията се простират вече върху 209,8 дка, а към 1938 година площта им още се увелечава и достига 244,8 дка.

Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. Ботаническата градина е изградена през 1955 г. от академик Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовския договор и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. В 1948 г. с Междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30.08.1961 г. Министерски съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния за прехвърляне собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в забележителен туристически център.

Архитектура

Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт „Културен център“ Двореца", второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“. Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на с караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът „Стела Марис“. Други популярни забележителностите са „Божествената градина“, градина „Английски двор“, „Градината с кръстовидното водно огледало“, „Гетсиманската градина“, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти“, юзината и „Мостът на въздишките“, „Алеята на виното“,"Алеята на вековете" „Висящите тераси“, гробът на кралица Мария и други.