Нос Калиакра

Калиакра (произнася се Калиа̀кра) е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 70 километра североизточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевият корморан и могат да се наблюдават делфини.

Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

Заливът, образуван от нос Калиакра,, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.

История

Най–ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Те дават и първото му име – Тиризис.

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра – нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат имена Тетрасида и Тетрасиада; Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ – обръч, като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставен на възвишение, от което се вижда морето.


Легенди

Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.

Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.

Природа

Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявен за природен резерват през 1941 г. Днес защитената зона обхваща сухоземна територия и акватория с обща площ 687,5 хектара. Калиакра е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория.

Природният резерват има уникална природа и е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах. Тук могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове, общо 32 вида птици по платовидната част и още 12 по скалните корнизи.

На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, патици. Неизмеримо богати са тези места по време на прелет, когато повече от 150 вида птици спират за почивка и хранене. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.

Туризъм

По десния бряг на нос Калиакра, от крепостта се спуска алея до изградения в една от пещерите оригинален двуетажен ресторант със 160 места в пещерата и 200 места на открито. Втора алея отвежда туристите към друга, по-малка пещера, в която е разположен музей с ценни археологически експонати. Там се намира и печатът на Български туристически съюз (работно време: 10:00 – 19:00 ч. без почивен ден).

През август 2006 г. нос Калиакра е оборудван със система за художествено осветление, състояща се от над сто цветни прожектора, което го превърна в красива нощна морска атракция.